ترجمات للشاعرة المبدعة مروة دياب الى البلغارية

Ти си същият

Ти си същият
Маруа Дяб
Превод; Абдулрахман Акра
----------------------------------------------
На едно сърце разстояние
допуснах спомените за да нахлуят в моите чувства.
Ти си същият,
а не си като мен.
Дали си се обърнал към спомена, за да те накара той
да се върнеш там,
където облака язди на твърдоглавата болка?
И питай там причинените от теб рани,
за да ти кажат за мен.
Ти знаеше че съществувам
когато преля края на началото
и се наслади с приказката си
и с нежната поезия, с която нахрани сърцето ми.
И после затвори вратите зад мен.
Колко е ясна твоята любов…
Когато си същият,
изневеряваш на твоето мълчание
или аз ти изневерявам чрез мълчанието…
Усещам, че ако притежавах поне една буква на любовта,
нямаше да замират твоите ръце.
Но аз ги научих на изкуството на мекотата,
за да стоят под сенките на колебанието
и на разсейването по бреговете на мълчанието... забравяш…
Докато очите ти не ме забравят.
Дали помня?
Аз помня любимия. И ако един ден забравех
или се занимавах с мълчанието като теб,
не ме питай как нощите промениха една частичка в мен
притежаваща вселената.

А твоите очи притежаваха моята планета и любовта
Не ме питай… и вярвай във вечността на пътя,
че всичките пътища зоват в твоята кръв,
За да не ти отговарям чрез въпроси.
Тогава би избледнял спомена
както бледнее твоето небе.
Ти си този, който се занимава със съществуването
и с нищо друго освен съществуване не си се занимавал.
Любовта ме пита
и ми отговаря за теб -
Какво ще кажат спомените, ако свършат между мен и поезията
на две части.
А забравата не се съобразява с нас
и ни отдалечава,
за да провеси завесата на вчера и утрото заедно,
както заедно приспиваме една тежка струна на мечтите,
тежка като вечерта.
Казвам: Бяхме.
Така бяхме любими.
Или аз бях,
или…беше тя там.
И тука се сгушиха всичките чувства и свещи в мен.
Всичките са за мен,
А ти спечели съществуването в моите ребра -
един пулс, който ме разсейва
и после ме събира с две уговорени времена.
Представи си, че съм ти оставила и началото, и края,
както съм раздавала и поезията, и простора, и любовта.
Можеш ли да ги създадеш в две думи?
Или твоите ръце ще обяздят спомена?

هو أنتَ أنت
شعر:مروة دياب
ترجمة:د.عبدالرحمن أقرع
"هو أنتَ.. أنتَ"

على مرمى فؤادٍ..
أسْتَحِلُّ الذكرياتِ فتَسْتَبيحُ مشاعري
هو أنتَ أنتَ..
و لستُ مثلي
هل تراكَ جنحتَ للذكرى فَأَحْنَتْ ما تَبَقّى منك؟
عُدْ..
حيث امتطيتَ غمامةَ الوجع العنيدِ
و سَلْ هنالك ما اقترفتَ من الجراحِ
تُجِبْكَ عَنّي..
كنتَ تدرك أنني لا زلتُ
حين سكبتَ خاتمةَ البدايةِ
و انتشيتَ بقِصَّتك
و بِشِعرِيَ الرقراق تطْعِمُهُ فؤادي
ثم تُشْرِعُ خَلْفِيَ الأبواب

كم بادٍ هواك..
و أنتَ أنتَ
تَخونُ صمتَكَ أو يخونُكَ
أو أخونُكَ فيه.
أُدركُ أنني
لو كنتُ أملك للهوى حرفا لما بركتْ يداك
لكنني علمتُها لِلّين فنًّا
فاسْتَظَلَّتْ بالتَّحَيُّرِ..
بالتَبَعْثُرِ في شطوط الصمت،، تسلو
حين عنّي ، ما سَلَتْ عيناك

أذكرُ؟!!
كنتُ أذكُرُ يا حبيبُ لو اَنَّني يومًا نسيت..
أو احترفتُ الصمت مثلكَ
لا تسلني كيف غَيَّرَتِ الليالي فيَّ بعضا
و قد امتلكتَ الكون
و امْتَلَكَتْ عيونُك كوكبي، و الحب أيضا
لا تسلني و اعتنقْ أبد المسير
كل الطرائقِ في دمائك تستجير
كي لا أجيبَك بالسؤال فتبهتُ الذكرى
كما بهتتْ سماك

هوأنت تحترف البقاء..
و ما احترفتَ سوى البقاء
الحب يسألني و عنكَ يجيبني.
ماذا تقول الذكريات إذا انتهتْ بيني و بين قصيدتي؟؟
شطران.. و السلوى تعاندنا
و تبعدنا..
فننسدل اخضرارَ الأمس و الآتي.. معا
و معا نهدهد للمنى وترا ثقيلا كالمساء
أقول كنا..
يا حبيبُ كذاك كنا..
أو كذلك كنتُ أو ،
كانت هناك..
و كذاك أيضًا
قد تحوصلت المشاعر و الشموع
لي كلها..
و لك البقاء بأضلعي نبضًا يبعثرني
و يجمعني بميقاتين..
هَبْني تركتُ لك البداية و النهايةَ
-مثلما أودعتُ شعري و المدى و الحبَّ-
هل ستصوغها حرفين؟
أم ستُرَوِّضُ الذكرى يداك؟؟

فيك تختبئ الحكاية
شعر: مروة دياب
ترجمة: د.عبدالرحمن أقرع

خبأتُ في الشعر الحكايةَ
و اختبأتُ..
و بي من التيه القديم بقية كانَتْكَ،
بي مطرٌ.. و سوسنةٌ
و بي..
ما لو عرفتُ وهبته للموتتيْن..

في الشعر تختبئ الحكاية
يجمع الأرق النديُّ خيوط ليلٍ آخرٍ
ماذا إذا انكسرت سيوفك قبل أن آتيك؟
ماذا لو تأخرت القصيدة في انبعاثتها
أو ادخرتك في عمر خفيٍّ؟؟
فيكَ تختبئ الحكاية
يجمع الأرق العصي خيوط ليلٍ..
و انتظارْ

الصمت قنديل المدى
و أنا و أنت سحابتان
تقاسمان الكون أحجية المطرْ
"أمشير" و الوجع البشير..
و القلب مُصْفَرٌّ
كوجه مدينة مغروسة في الشمس
-و الوجه اغتراب..-
لا يذكرني الغياب بمن حضرْ

من يوقظ الآن الحكاية؟
لم يجب أحدٌ..
خرجتُ لأقتفي أثري
و فصلٌ من روايتنا القتيلة لم يحاكم بعدُ..
آخرُ في انتظارٍ آخرٍ.
أنا لم يعد غيري هناك
و لم يكن غيري أنا
و أنا التي لو شئتُ كنتكَ و اصطنعتُكَ لي
و لي ما لو تشاء لكنتَهُ

قضى وقت الحكايةِ..
و انقضيتُ
و لم يزل في البعد متسع لبعد آخرٍ
و سحابتيْن..

لي زورق الذكرى..
و للذكرى الخريفُ
و للخريف مدى
و رائحة لها طعمٌ من الموت النديِّ
و كِسْرَتيْ روحٍ
و بيت..

بيتي القصيد
و موطني الذكرى
و عين صديقتي في الموت
حين تلومني
تغتابني سبل القصيدة في دمي
و دمي أحيلام تموت الآن
إن راودتُ عنكَ قصيدة أخرى
و أنا القصيدة فانصرف عنها تبارِكْكَ الرحيلَ
أنا القصيدةُ
و القصيدة لا تموت

لا بد لي
عند التقاء الحلم بي
ألا أعود..
آنستُ للذكرى شتاء قرمزيا
و التحفت البرد
تدري؟
بردها الوسنان أشهى من خمائلنا الدفيئة..
و الطريق..
أما الطريق..
فغدا يموت كما يموت العابرون عليه.
أخبرني المحبون الأوائلُ:
حين تقتربين من وتر السماءِ
سينزف الذكرى
ويزدحم المدى بالغائبين
و لن يذكرك الغياب بمن حضرء..

عَبَرَتْكَ رائحة الغياب
فمتُّ مثلكَ..
و اعْتَبَرْتُ
و للنهاية نهكة أخرى
و رائحة من الموت الشهي
و دمعتَيْنِ على وترْ..
"أمشير" يا
وتر المصير..

رب ابن لي وترا يصاحبني إذا هدر المساءُ
و دوحةً للبعدِ
أبعدُ من أحيلامي الصغيرةِ
ربِّ إنّي..
أنت وحدك رَبِّ تدرك ما بـ "إني"
فاستجبها.

В тебе се скрие приказката

Маруа Дяб
Превод: Абдулрахман Акра
-------------------------------

Скрих приказката в поезията
И аз се скрих,
преживявайки един остатък от старата заблуда,
която беше ти.
По мен и дъжд, и ружи,
и едното...
Което ако познавам,
бих го подарила на двете смърти.

Приказката се скрие в поезията.
А влажното безсъние събира конците на друга нощ.
Какво ще стане ако се счупят твоите мечове
преди да дойда при теб?
И какво щеше да стане ако поезията закъсня в сбъдването си
или те спасях в един скрит живот?
В тебе се скрие приказката.
Буйното безсъние събира конците на нощта и очакването.

Мълчанието е фенер на простора.
Аз и ти сме два облака,
които споделят загадка на дъжда.
Мешир ..и събуждаща болка,
и пожълтяло сърце
Като лице на един град, заседнало в слънцето,
а Лицето е отсъствие.
Отсъствието не ми напомня за тези, които присъстваха.
Кой би събудил приказката сега?
Никoй не отговаря..

Излязох по своята диря.
Един раздел от нашата убита приказка още не е осъден,
а друг е в друго очакване.
И никой не съществува освен мен.
Аз съм тази, която ако щеше да бъде, щеше да си ти.
И щеше да те създаде.
А аз имам всичко каквото ти би желал да бъдеш.
Изтече времето на приказката.
И аз се изтекох.
А в хоризонта има още място за друго отдалечаване
и за два облака.
За мен е лодката на спомените,
а за спомена.. есента,
а за есента... просторът
и една миризма с вкус на влажната смърт
и дом...


Поезията е мой дом,
а споменът ми е родина.
Окото на моята приятелка по смърт
като ме обвинява
споменавайки поетичните пътеки в моята кръв
А моята кръв е мечти,
които сега умират
ако флиртувам с друга поезия.
Аз съм поезията.
Тогава си тръгни
и нека пътуването да е благословено.
Че аз съм поезията,
а поезията не умира.

Трябва ми
когато ме срещне мечтата,
да не се върна.
Не съм ли алена зима за срещата?
И нали си наметнах студа.
Знаеш ли?
Дремещият студ е по-гъст от нашите топли градини.

И пътят...
Ама пътят….
Утре ще умре
както умират минаващите над него.
Старите влюбени ми казаха:
Когато се приближаваш от небесната струна
Споменът ще кърви
и просторът ще изпълни с отсъстващите.
А отсъствието няма да ти напомня за присъстващите.

Мириса на отсъствието мина по тебе.
Тогава умрях като теб
и се научих.
А края има друг мирис
и друг мирис на гъстата смърт,
и две сълзи на една струна.
Мешир... Ти си струна на орисването
Господи, направи ми една струна ако ревне вечерта...
и градинка за отдалечаването,
по-далече от малките ми мечти.
Господи,
На мен ми е…
Ти си единственият, Господи,
който знае какво ми е.
Тогава нека се сбъдне...

أيهما النص الأصلي ، البلغاري أم العربي؟

تحياتي.

اقتباس:

---

المشاركة الأصلية كتبت بواسطة عبد الرشيد حاجب

أيهما النص الأصلي ، البلغاري أم العربي؟

تحياتي.

---

أهلا بك اخي عبدالرشيد
النص الأصلي هو النص العربي
فهو للشاعرة المصرية الصاعدة مروة دياب
والتي ما زالت على مقاعد الدراسة في كلية الطب البشري
تحيتي لك وشكري لمتابعتك الطيبة للمنتدى البلغاري