Един ден казах на розата да не спи
Поет: Иса Адауи-Палестина
Превод: Др.Абдулрахман Акра

Един ден казах на розата:
Недей да спиш
А ако си заспала недей забравя...
нежни като пери на щрауса мигли
Недей забравя едно сърце ,
Което е съхранило една топлина
Една топлина която се храни…
от пламъка на горяща в костите ми огън
Недей забравя всеки пулс
Които преминава момента на споделения
За да сподели с тръпката,
Която тича през устните..
Във форма на усмивка
****
Розата ме прегърне
тогава аз разцъфтях
Като цветята
за да се освободи сърцето
от един спомен…
Споменът който бъдеше сърцето за дълго..
И летях с бриза в зорите като ухание
И плетях от мъчението в гърдите си
Коприна И легло…
И казах на розата
Я ела да спиш
*****


قلت للوردة يوما .....لا تنامي
للشاعر: عيسى عدوي
ترجمة: د.عبدالرحمن أقرع

قلت للوردة يوما .....لا تنامي
وإذا .
ِنمت.... ,فلا تَنْسَي رموشاً لم تَزلْ
أنعمَ من ريش النعام
وفؤادا َضًّم في جنبيه ِدفأ, يتغذى
من أوار النار تسري في عظامي
كل َدفقِ, يتعدى لحظة البَوحِ
ُيناجي لهفة تنساب فوق الثغر
في شكل ابتسام
*****
َّضمت الوردة َصدري
فَتفتَّحتُ زهورا
واستراح القلب من لحظة ذِكرى لَسعة الشوك كثيرا.
وتطايرتُ مع النسمة....... في الفجر عبيرا
ونَسجتُ الوجدَ في صدري..... حريرا وسريرا
قلت للوردة هيا كي تنامي .