Ти си същият

Ти си същият
Маруа Дяб
Превод; Абдулрахман Акра
----------------------------------------------
На едно сърце разстояние
допуснах спомените за да нахлуят в моите чувства.
Ти си същият,
а не си като мен.
Дали си се обърнал към спомена, за да те накара той
да се върнеш там,
където облака язди на твърдоглавата болка?
И питай там причинените от теб рани,
за да ти кажат за мен.
Ти знаеше че съществувам
когато преля края на началото
и се наслади с приказката си
и с нежната поезия, с която нахрани сърцето ми.
И после затвори вратите зад мен.
Колко е ясна твоята любов…
Когато си същият,
изневеряваш на твоето мълчание
или аз ти изневерявам чрез мълчанието…
Усещам, че ако притежавах поне една буква на любовта,
нямаше да замират твоите ръце.
Но аз ги научих на изкуството на мекотата,
за да стоят под сенките на колебанието
и на разсейването по бреговете на мълчанието... забравяш…
Докато очите ти не ме забравят.
Дали помня?
Аз помня любимия. И ако един ден забравех
или се занимавах с мълчанието като теб,
не ме питай как нощите промениха една частичка в мен
притежаваща вселената.

А твоите очи притежаваха моята планета и любовта
Не ме питай… и вярвай във вечността на пътя,
че всичките пътища зоват в твоята кръв,
За да не ти отговарям чрез въпроси.
Тогава би избледнял спомена
както бледнее твоето небе.
Ти си този, който се занимава със съществуването
и с нищо друго освен съществуване не си се занимавал.
Любовта ме пита
и ми отговаря за теб -
Какво ще кажат спомените, ако свършат между мен и поезията
на две части.
А забравата не се съобразява с нас
и ни отдалечава,
за да провеси завесата на вчера и утрото заедно,
както заедно приспиваме една тежка струна на мечтите,
тежка като вечерта.
Казвам: Бяхме.
Така бяхме любими.
Или аз бях,
или…беше тя там.
И тука се сгушиха всичките чувства и свещи в мен.
Всичките са за мен,
А ти спечели съществуването в моите ребра -
един пулс, който ме разсейва
и после ме събира с две уговорени времена.
Представи си, че съм ти оставила и началото, и края,
както съм раздавала и поезията, и простора, и любовта.
Можеш ли да ги създадеш в две думи?
Или твоите ръце ще обяздят спомена?
هو أنتَ أنت
شعر:مروة دياب
ترجمة:د.عبدالرحمن أقرع
"هو أنتَ.. أنتَ"


على مرمى فؤادٍ..
أسْتَحِلُّ الذكرياتِ فتَسْتَبيحُ مشاعري
هو أنتَ أنتَ..
و لستُ مثلي
هل تراكَ جنحتَ للذكرى فَأَحْنَتْ ما تَبَقّى منك؟
عُدْ..
حيث امتطيتَ غمامةَ الوجع العنيدِ
و سَلْ هنالك ما اقترفتَ من الجراحِ
تُجِبْكَ عَنّي..
كنتَ تدرك أنني لا زلتُ
حين سكبتَ خاتمةَ البدايةِ
و انتشيتَ بقِصَّتك
و بِشِعرِيَ الرقراق تطْعِمُهُ فؤادي
ثم تُشْرِعُ خَلْفِيَ الأبواب

كم بادٍ هواك..
و أنتَ أنتَ
تَخونُ صمتَكَ أو يخونُكَ
أو أخونُكَ فيه.
أُدركُ أنني
لو كنتُ أملك للهوى حرفا لما بركتْ يداك
لكنني علمتُها لِلّين فنًّا
فاسْتَظَلَّتْ بالتَّحَيُّرِ..
بالتَبَعْثُرِ في شطوط الصمت،، تسلو
حين عنّي ، ما سَلَتْ عيناك

أذكرُ؟!!
كنتُ أذكُرُ يا حبيبُ لو اَنَّني يومًا نسيت..
أو احترفتُ الصمت مثلكَ
لا تسلني كيف غَيَّرَتِ الليالي فيَّ بعضا
و قد امتلكتَ الكون
و امْتَلَكَتْ عيونُك كوكبي، و الحب أيضا
لا تسلني و اعتنقْ أبد المسير
كل الطرائقِ في دمائك تستجير
كي لا أجيبَك بالسؤال فتبهتُ الذكرى
كما بهتتْ سماك

هوأنت تحترف البقاء..
و ما احترفتَ سوى البقاء
الحب يسألني و عنكَ يجيبني.
ماذا تقول الذكريات إذا انتهتْ بيني و بين قصيدتي؟؟
شطران.. و السلوى تعاندنا
و تبعدنا..
فننسدل اخضرارَ الأمس و الآتي.. معا
و معا نهدهد للمنى وترا ثقيلا كالمساء
أقول كنا..
يا حبيبُ كذاك كنا..
أو كذلك كنتُ أو ،
كانت هناك..
و كذاك أيضًا
قد تحوصلت المشاعر و الشموع
لي كلها..
و لك البقاء بأضلعي نبضًا يبعثرني
و يجمعني بميقاتين..
هَبْني تركتُ لك البداية و النهايةَ
-مثلما أودعتُ شعري و المدى و الحبَّ-
هل ستصوغها حرفين؟
أم ستُرَوِّضُ الذكرى يداك؟؟