عيسى عدوي في حلة بلغارية

[د.عبدالرحمن أقرع]

Сърце като клас

Изса Адауи, Палестина
Превод: Абдулрахман Акра
--------------------------------------

oт твоята любов
сърцето ми кимва като клас,
изпълнен с най-мъдрите ароматни семена.

Не бягай от мен,
че в твое отсъствие
се объркват нещата,
че сърцето звъни от въпроси,
а аз се срамувам да питам.

Ти игнорираш моите чувства
и се колебаеш,
и усложняваш нещата…
А те са толкова лесни
щом знаем началото
и държим нишката в ръцете си,
и я въртим,
и нищо за сплитане не остава.

Аз те обичам
и знам, че животът е кратък.
Дръпни веригата му към теб.

Побързай,
че класовете ми са вече натежали,
пръскайки семената си
като бомби в твоето сърце.
Частите им събери,
за да избухнат като фойерверки в твоите очи.

И се дръж..., и се подпирай…, и бъди сигурна
че всичките изходи са затворени.
Грижи се за мен
с прегръдки -
предпочитам

.най-добрите от тях

قلبي يطاطيء في هواك كسنبلة
شعر:عيسى عدوي
ترجمة:د.عبدالرحمن أقرع
-----------------------
قلبي يطاطيء في هواك كسنبلة
حملت من الحب المعطر أعقله
لا تهربي مني
فتحدث في غيابك بلبله
ويضج في قلبي السؤال
فاستحي ان اسأله
تتجاهلين عواطفي
تترددين …
تعقدين المسأله
وألأمر اسهل ما يكون…فقد عرفنا أوله
والخيط في يدنا …يدار فما بقي
من أمره …شيء لكيلا نغزله
وأنا أحبك والحياة قصيرة
شدي اليك السلسله
.ولتسرعي
..فسنابلي أضحت بحملي مثقله ..
فلتبذريها ..في فؤادك ...قنبله ...
ولتجمعي كل الشظايا في عيونك ...
كالصواعق مرسله ...
وتمسكي ….وتثبتتي …وتأكدي
أن المخارج مقفله
و تعهديني بالعناق ...وأسرعي ..
إني أفضل اجمله

[د.عبدالرحمن أقرع]

شاعر الشوق: هكذا بات يُعرف عيسى عدوي لدى شعراء الصفوة البلغار ممن تدهشهم في قصيدته عناصر ثلاث:
1- اللهفة والشوق
2- مغناطيسية مدهشة تجذب القارئ
3- تكوينات جمالية عز نظيرها.
مدفوعا بالفخر بهذا الشاعر الفلسطيني الذي دغدغ مشاعر الآخر بنَفّس القصيدة الصادق رغم ما تنتقص الترجمة من جماليتها ، أتشرف بمواصلة الترجمة دون كلل أو ملل..وأترككم مع رائعة له جديدة .
د.عبدالرحمن أقرع.

Помниш ли?

Изса Адауи

Превод: Абдулрахман Акра


Помниш ли,
как трепереше,
а пръстите бързаха да си починат
върху снежните планини,
топлейки ги... за да не се вледенят?

Помниш ли,
как се зареждаше с удоволствие,
което се развихри в твоето сърце,
за да почива в дланите ми
като новородено дете?
Помниш ли сладостта на целувките
по устните ни
и как тя се превърна в песен?

Ах... да се върне онзи час
и тогава
в нашите дълбини да се разгори
нова битка...


Запомни ме!
И нека направим от мига
на неповторимото обещание
един празник!
И не обръщай внимание на приказките
на залязващите звезди,
защото реката, независимо от всичко, прониква в скалите!

А ако в сърцето ти прелее поток,
тогава весело танцувай,
защото си с късмет
и си красива...

Ето го водопада -
спуска се от небесната синева,
носейки бистра вода.
Обливай се с нежността, която прескача границите на самото въображение...
Забрави за завистта на звездите -
те ревнуват,
че единствена в моите мисли остана ти.

أوتذكرين ..؟
شعر: عيسى عدوي
ترجمة: د.عبدالرحمن أقرع
.كيف ارتعشتِ ..
وأسرعت تلك الأصابع تستريح
...على جبال الثلج
..تصهرها ..فما عادت جليدا
...أوتذكرين كم امتلات ...
بنشوة عصفت بقلبك
.. فاستراح براحتي .
.طفلا وليدا ..
.هل تذكرين حلاوة التقبيل
في الشفتين .
.كيف غدت نشيدا
..يا ليت ساعتنا ..تعود ..
.و عندها
...سنخوض ..في الأعماق
..معتركا جديدا .
...فلتذكريني
..وأجعلي من لحظة الوعد الفريده
...فرصة ..لتكون عيدا

لا تأبهي لحديث غاربة النجوم
...تطوف أنصاف الليالي .
..فالنهر يخترق الصخور ..ولا يبالي .
..وإذا تفجر في فؤادك جدول .
..فلترقصي طربا لأنك من ذوات السعد
..ربات الجمال
...هذا هو الشلال ..
.يهبط من سماء الغيم .
.بالماء الزلال .
..فلتستحمي بالحنان يفوق آفاق الخيال
..,ولتتركي هم النجوم
...لأنها غارت
..لأنك صرت وحدك .
..في خيالي

[د.عبدالرحمن أقرع]

لأني أسافر فوق الغمام
شعر: عيسى عدوي
ترجمة: د.عبدالرحمن أقرع

لأني سهرت مع النجم بالأمس أرشف حلو الكلام ..
.فماكان مني مع الصبح إلا هديلالحمام .
...وقطعة حب مع الشهد تأتي لتجلو عني ...هموم الزحام ..
..فما ضاع مني ..سيأتي سريعا ..فشدي الحزام .... ...
لماذا الصراع...وقلبي هو البحر فلتركبي.
..ومنذ التقينا فكل الحروف استدارت ...وكل التواريخ تاهت
...فما عاد يجدي ... المداد القديم ...لنكتب في التو تاريخنا .
.. على ربوة في ثنايا الغيوم ..
.لنحفر في الصخر ... صفرا كبيرا ..
..علىصورة القلب ...حتى يدوم ...

لأني اسافر فوق الغمام ..
.فرمشي عجيب الهوى... لاينام . ..
.ويحري ... هو الكون…… كليشواطي ...
وموجي من العشق ..مسك الختام ...
.وعيناي ثقبان في الكون سود . ..
وقلبيكبير ...ورمشي حسام ..
..هلمي فهذي النجوم أستفاقت ..فمن ذا ينام؟؟؟
*******
تعالي لنرسم ..فوق الثريا ...دموع الكلام
ونعزف للحب لحن الوصال ... بدفء الوئام
.تناسي غبار السديم ..فما عاد يجدي
شهاب يصوب نحو الغرام
...فهذ ي شموس المكان استباحت
عطور المجرات ...حتى استقرت
على شاطيء الوعد ...تغفو ...
قبيل انطلاق مع الفجر ...تسعى ...
لتشرق فوق بحور الظلام ...
******
دعيني أسافر ...ولتتبعيني
إذا غبت حتى ..أتاك المنام
ساترك فوق الكواكب .. اشلاء قلبي
تضيء الظلام ...فلا تجمعيها ...ولا تقربيها
دعيها ...ترفرف ...في كل تل ...كسرب الحمام

Защото пътувам над облаците

Изса Адауи-Палестина
Превод: Абдулрахман Акра
----------------------------------------------


Защото вчера нощувах със звездите
пиейки с тях сладките думи,
сутринта нищо не остана от мен,
освен гукане на гълъбите
и едно късче любов
идва с медът за да отхвърли от мен
грижи на натрупването,
а това каквото се губи от мен...
то ще се превърне...
затова си подготви…

Защо се колебаеш докато корабът е мой, сърце,
качи се
А откакто се срещнахме всичките букви се обърнаха
и всичките истории си изгубиха пътя
Затова старото мастило вече не става да си пишем нашите истории
в момента... на един хълм сред облаците.
Нека в скалите вкопаем една голяма нула
с форма на сърце... и вечно да остане

Защото пътувам над облаците,
моите ресници са със странен стремеж
и затова не спят.
А морето е самата вселена.. целият съм брегове
и моите вълни са от любов.
Очите ми са две черни дупки в света,
сърцето ми е голямо.. и сабя е моята ресница.
Хайде ела... че звездите се събуждат... кой спи тогава?

***
Ела да пишем над звездите сълзите на думите
и да свирим за любовта мелодия на срещата ..
с топлината на близост
Забрави за праха на съзвездието,
че вече метеоритът насочен към любовта е безполезен.
Ето местните слънца си позволяват аромата на орбитите,
докато се настанят
там на брега на обещанията. където спят
преди съмване...
и тичат за да изгреят над морета на мрака.

****
Нека аз да пътувам... и нека ти да ме следваш.
Ако отсъствам докато спиш, тогава ще оставя над планетите
разкъсани частици от моето сърце,
за да светят в мрака.
Не ги събирай... и не се доближавай до тях.
Остави ги да летят навсякъде
като ято от гълъби...

Изса Адауи преди 30 години :o

عيسى عدوي قبل 30 عاماً- نُشِرَت من قبلي من دون إذن صاحبها..ولا أعتذر عن ذلك -

[د.عبدالرحمن أقرع]

Твоите очи рисуват

Изса Адауи

Превод: Абдулрахман Акра

Твоите мечтаещи очи рисуват
похода на слънцето по моето лице,
за да вдишва то зората,
която носи ароматите на любовта.
Ароматите, които се връщат към теб
както идват... все приятни,
за да поздравяват тази,
която засажда олеандрите,
а сърцето я приветства:
Добре дошла!
Моите очи танцуват,
прескачат към потоци,
които изтичат от водопада на копнежа,
падащ от твоите устни
и постилат расото си за слънцето,
а сърните тичат на воля,
казвайки: Ето ни!
****
Твоите длани
са морета от копнежи,
препълнени с хиляди риби,
а твоите мигли
са нишки на обещания
които се спускат от един прозорец,
докато рисувам сърцето си...
***
Сълзите на ангел са в твоите очи,
които се разпръскват
върху остатъците на мелодията,
звучаща винаги от твоите устни.
Тази мелодия звучи
и нейния полъх носи сърцето на вятъра
в своите длани.
Тогава се унасям
и политам в звездната орбита,
която извисява ята от пеперуди към светлината,
докосвайки страните на мрака,
за да разруши тази вечна нощ.
Там светят медузи,
скрити в нейните очи.
Тя пръска праха на любовта по вселената,
изплетен от нейните коси.
И заспива под слънцето,
за да събира сънища.
Достигна страната на мечтите
и там си отметна нейното расо
върху копнежите
за да спи.

رسمت عيناك الحالمتان
شعر : عيسى عدوي
ترجمة: د.عبدالرحمن أقرع
رسمت عيناك الحالمتان
مسار الشمس
على وجهي ...
فتنفس فجرا ...
يحمل كل طيوب العشق
تعود إليك ..كما جاءت
أحلى أحلى
وترحب في كل الأوقات
بمن زرعت شجر الدفلى
ويصيح القلب ...لطلتها
أهلا ...أهلا
رقصت عيناي
كانت تقفز
نحو جداول
سالت من شلال
الشوق
تدفق من شفتيك..
فرشت للشمس
عبائتها
فجرت تلك الغزلان
مبادرة
قالت لبيك
*****
كفاك ..بحار الشوق ..
..تفيض بآلاف الأسماك
وجفونك خيط الوعد ...
تعلق في ذاك الشباك
وأنا أرسم قلبي .
.. في عينيك دموع ملاك
تتناثر فوق بقايا لحن
...تعزفه دوما شفتاك....
..
تصدح تلك الموسيقى
نسمتها حملت قلب الريح بكفيها
..فأضيع ...وتسرقني الأفلاك ...



رفعت أسراب فراش الدنيا
نحو النور ...
تتلمس أنحاء الديجور
وتبدد هذا الليل الطاغي
تزرعه بقناديل
البحر
القابع في عينيها
نثرت في الكون غبار الحب ..
المجدول بغرتها
نامت في الشمس ..
تللملم ..أضغاث الأحلام
فقد وصلت
أرض الأحلام
خلعت فوق
الأشواق عباءتها ..
لتنام

[د.عبدالرحمن أقرع]

Защо ли те каних сутринта

Изса Адауи

Превод : Абдулрахман Акра

--------------------------------------------


За да наблюдавам изказа на виолетово
през двете състояния,
за да позная усещането от изгаряне на очите
върху пламъка на копнежа
в двата пулса.
Аз се пръснах върху пясъците,
коитo се разпуснаха през среща на стоновете
чрез разстоянието между двете целувки,
вкусвай дъха ми.
Защото те извадих в сладостта на моето сърце
като винен нектар,
усукван от двете ръце,
моля те да налееш свежестта на розите
в моите гърди
Защото ще се удавя.
В двата случая.
Лалета живеят сред отворчета
и се събуждат от трепета на двете ръце.
Свикнах се с прегръдката на снега
на двата хълма,
със слънцето пътувам до твоите очи,
за да си открадна душата
от двете зеници.
Разтърсвам клона на младостта и на палмите.
Наслаждавам се на млякото с две форми,
виждам морето под мен да прелива копнежи
и бързам аз като потока,
който си открива пътя към твоите брегове,
за да отнема умората от твоите очи.
После радостна да спиш с мелодия на копнежа,
а аз да остана ,
за да те съхраня от самия себе си

لأني دعوتك عند الصباح
عيسى عدوي
ترجمة : د.عبدالرحمن أقرع
لأني دعوتك عند الصباح
لأرقب بوح البنفسج
في الحالتين
لأعرف طعم إحتراق العيون
على لسعة الشوق
في الخفقتين
تناثرت فوق الرمال اللواتي
تساقطن عند التقاء التنهد عبر المسافة
في القبلتين
فذوقي رضابي لأني
إعتصرتك في شهد قلبي
عصيرا من الخمر
عصر اليدين
حنانيك صبي ربيع الورود
على رأس صدري
لإني ساغرق في الحالتين
تعيش الزنابق بين الشقوق
وتصحوعلى رعشة في اليدين
تعودت دوما عناق الثلوج
على التلتين
مع الشمس أسري الى ناظريك
لأخطف روحي من الحدقتين
فهزي بجذع الصبا والنخيل
وحلي غبوقي بالتمرتين
أرى البحر تحتي يفيض اشتياقا
فأسرع كالسيل في المنحنى
أشق الطريق الى شاطئيك
لأمسح عن مقلتيك العنا
تنامين جذلى على همس شوق
وأسهر احميك
مني انا

.

[د.عبدالرحمن أقرع]

Лилавото спи в твоите очи

Изса Адауи-Палестина
Превод: Абдулрахман Акра
----------------------------------------------

Почини си,
че лилавото спи в твоите очи.
Вдишвай утринния аромат
и свежестта.
Нищо не казвай.
Пътувах по теб -
над вълните на миглите,
завит със своята душа.
Представи си
че стоя на вратата,
че целувам балсама ,
за да се стичат в дланите ти
моите кървящи рани.
Класовете ми докоснаха ръцете ти
и станаха по-пълни,
мечтаейки за дълъг сън.
Отворих входа към моята пещера
да видя как жадува тя
за красивата светлина.
С рози я обливай.
Дано студа под моите крила
смъкне снега на невъзможното,
стопи подковите на мечтите,
носейки ги към река
и да утоли жадните,
за да притихне
по страните на розите
в един красив ден

نام البنفسج في عيونك
عيسى عدوي
ترجمة:د.عبدالرحمن أقرع
----------------------------
نام البنفسج في عيونك
فأستريحي
وتنفسي عطر الصباح
مع الرواء ولا تبوحي
***
سافرت فيك على
جفون الموج ..
ملتحفا بروحي ..
فتمثليني
واقفا في الباب
ألثم ...بلسمي ...
وتذوب في كفيك ...
راعفة جروحي
***
لمست يداك سنابلي فتثاقلت
تسعى إلى نوم طويل
وفتحت باب مغارتي ...
فرأيتها تشتاق للضوء الجميل
فلتغمريها بالورود
لعل برد جوانحي
يمتص ثلج المستحيل
ويذوب تحت سنابك ألأحلام
يحملها إلى نهر يسيل
يروي العطاش ..ليستريح
على خدود الورد
في يوم جميل .

[د.عبدالرحمن أقرع]

Розите обичат моя плам

Изса Адауи - Палестина
Превод: Абдулрахман Акра


Розите обичат моя плам -
тогава ухаят
и после ме забравят.
И пролетта ме забравя.
Бодлите, почиващи в моите гърди
тогава порастват
и в мен протича тънка нишка.
Водопад ромоли в гърдите ми
и аз слушам
как той тича
след обещание,
което е пътувало с мечтите
на някой кораб
върху бърза река.

*****

Първо трепване устните владее
то им е посредник
в мрака на нощта.
Откакто е родена моята душа
не е вкусвала ни кърма
ни радост.
Слънцето ме издебна
и се скри докато спя,
а нощта открадна зората
в моето сърце.
Все още мечтая
за миг любов,
след който да бъда
непревземаема крепост.

****
Пчелата обича моя мед
и се моли,
а чистия мед я слуша
и изпълнява.
Сълзите ми се разтопиха
и свещите танцувайки
се засяха в клетките.

****
Цветето рисува моята поезия
и тихо отива да провери
каква магия има в сърцето ми,
че докато росата вали
аз съм в унес.

يعشق الوردُ إحتراقي...

شعر:عيسى عدوي
ترجمة:د.عبدالرحمن أقرع

يعشق الوردُ إحتراقي
فيضوعُ
ثم يسلوني ..
فينساني الربيعُ
يستريحُ الشوك في صَدري
فينمو
ثم يَسري في الحشا خيطٌ رفيع
يَهدر الشلال في صدري
فأُصغي
كيف يَعدولاهثاً ذاك الوديع
خلف وعدٍ سافرت فيه الأماني
في سفينٍ ..
ضَمَّهُ نهرٌ سريعُ

*****
تستبيح الرعشة الأولى شفاهي
ولها في عتمة الليل
شفيع
مذ تغذت بإنبجاس الكون
روحي
لم يذق طعم اللبا
هذا الرضيع
غافلتني الشمس عن ليلي
ونامَتْ
فاسترد الفجرَ من قلبي الهزيعُُ
لم ازل أصبو إلى لحظة عشق
يحتويني بعدها
حصنٌ منيعُ

****ُ
تعشق النحلة عطري
فَتُصَلِّي
يستجيب الشهد منها
فَيُطيعُ
ذاب دمعي .. فتجَلَّتْ في الخلايا
راقصاتٍ
.تنتشي تلك الشموع
************
ترسم الزهرة اشعاري
وتمضي
في هدوء كي ترى
هل استطيعُ
أي سحر قد تجلى
في فؤادي
والندى يهمي ..
فيغشاني الخشوع

[مراد حركات]

بارك الله فيك دكتور عبد الرحمن على هذه الإنجازات الترجمية البلغارية، أرجو أن تترجم لي بعض أعمالي إن كان ذلك ممكناً...
مودتي.